Как да се подготвим за първата си флотация в Metta space

Защо се страхуваме от тъмното и се чувстваме безпомощни пред силата му? Още като деца първите ни срещи с тъмнината предизвикват страх и тревожност. Сърцето ни започва да бие учестено, въображението ни работи на пълни обороти, а очите ни оглеждат помещението за скрити чудовища и други опасности. Зрението ни става безсилно, загубваме ориентация и не можем да предвидим какво следва. Често страхът продължава да ни съпътства и когато пораснем.

От еволюционна гледна точка му дължим много, защото ни е съхранил като вид. Все пак благодарение на него първобитните хора са избягвали да се скитат посред нощ из африканската савана, рискувайки да се натъкнат на ловуващи хищници. Още тогава уплахата от тъмнината ни е предпазвала от неприятности и се е закодирала в подсъзнанието ни.

Днес ще ви представя две места в градската джунгла, които умело флиртуват с тъмното и са го превърнали в успешен бизнес.

metta space
Слънчево и спокойно в metta space
metta space
Посрещат те с чаша ароматен чай.

Флотация и сензорна депривация

Потегляме към metta space – пространство за релаксация и медитация, където още с влизането си забелязвам, че времето наистина е спряло. Домакините те подканят да оставиш обувките си на входа. Из въздуха се носи аромат на йерба мате, посетителите изглеждат спокойни и в мир със себе си и наоколо е някак тихо.

Тук съм, за да направя поредния експеримент със себе си – флотация и сензорна депривация в хай-тек капсула. Какво означават тези екзотични думички? – в рамките на един час (или повече, ако искаш) лягаш във вана с капак, подобна на яйце и пълна с магнезиев сулфат. Солите не ти позволяват да потънеш и имитират състояние на безтегловност, при което не усещаш гравитацията.

солна стая, metta space
За да се подготвя психически за флотацията, първо минах и през една от солните стаи на metta.

Температурата на водата е близка до твоята собствена – 36 градуса и е доста топличко и уютно. Вътре във ваната цари пълна тъмнина и тишина и информацията, която ти се подава през петте сетива, е ограничена до минимум. Преди да влезеш в капсулата, можеш да си вземеш душ и имаш цял апартамент на свое разположение. Ако си момиче и наскоро си се боядисвала, не е най-подходящият момент да флотираш. Отложи го за по-късно – от персонала доста държат на това.

Раздават ти тапи за уши, за да изолираш всякакви странични шумове, и кремче, с което да намажеш ранички по тялото си, които може да се раздразнят от солената вода. Вътре в яйцето ще намериш и възглавничка за врата си. Горещо я препоръчвам – без нея усещането не е същото. Внимавай също да не изпръскаш очите си, докато се потапяш.

флотационна капсула, metta space
Флотационната капсула a.ka. яйцето

След всички напътствия светлините изгасват. Оставате само ти и яйцето в непрогледен мрак и липса на всякакви външни стимули. Няма Facebook и Инстаграм, с които да убиеш скуката. Няма ги и хилядите задачи, които бързаш да свършиш, нито пък любимите ти хора, с които да споделиш какво ти се случва. Напълно сам си насред нищото и преживяването е много необичайно. Сякаш си лежиш по гръб в морето, но няма никакви вълни и не можеш да потънеш. Нито за момент обаче не спираш да усещаш тялото си – през цялото време чуваш ударите на сърцето и дишането си.

Беше ми много любопитно как ще реагира ума ми на подобен експеримент. В първите минути бях обсебена от изтичащото време и се опитвах да позная колко минути са минали. После си дадох сметка, че в яйцето времето изобщо няма значение и е изгубило своята стойност.

Първи мисли след флотацията

Като един съвременен човек, който планира програмата си до секунда и живее на изключително бързи обороти, да ми отнемат представата за време беше по-страшно дори и от тъмното. Осъзнах колко е важно понякога просто да спреш, да намалиш темпото, да осмислиш какво ти се случва и да дадеш на тялото и ума си почивката, от която имат нужда, а не да препускаш от цел към цел.

През последните минути от флотацията изключих мислите си и успях наистина да се отпусна. В този момент бих сравнила флотирането с летене в Космоса. За съжаление времето изтече и трябваше да се върна към реалността.

флотация, София
Малко сладичко от екипа на metta за изпробване на сетивата след флотацията

За да събудя сетивата си, от екипа на метта ми бяха оставили нещо сладичко за хапване.

Не получих прозрение за мисията си или смисъла на живота си, нито пък измислих гениална идея, но определено се почувствах ободрена и изпълнена с енергия след престоя в капсулата – сякаш бях прекарала няколко часа в сън. Препоръчвам на всички, които искат да изключат от ежедневието.

За вечерята на тъмно можете да прочетете във втора част – Диалози с тъмнината pt.2 – вечеря на тъмно

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *