Обиколка на Искърското дефиле и Лакатнишките скали с мотор и рафт

Искърското дефиле наистина може да те остави безмълвен с панорамните си гледки и зашеметяващите си природни забележителности. Нищо чудно, че именно това е мястото, което вдъхновява Иван Вазов да напише следните редове:

Отечество любезно, как хубаво си ти! 
Как чудно се синее небето ти безкрайно! 
Как твоите картини меняват се омайно! 
При всеки поглед нови, по-нови красоти: 
тук весели долини, там планини гиганти, 
земята пълна с цвете, небето със брилянти…

Досега много пъти ми се беше удавала възможност да се вихря като турист в този район – било то с кола, влак или пеш, но да обиколиш Искърския пролом с мотор и рафт е съвсем друга бира.

С мотор по Искърското дефиле

Пътят София-Нови Искър-Своге-Мездра е прочут мотоциклетен маршрут, заради множеството си лъкатушещи завои, наклони, стеснения, височини и спиращите дъха природни красоти, които те заобикалят – накацали по отвесните скали къщички, живописни мостове и речни бързеи. Когато си яхнал мотора, максимално се потапяш в случващото се на пътя, съсредоточаваш се и не изпускаш нито една подробност – миризмите, звуците, гледките, табелите, а да лягаш в завоите си е голямо приключение.

Единственият минус е, че от известно време е позволено на камиони и тирове да преминават оттам и през почивните дни, което си е истинско предизвикателство, защото пътят просто не е пригоден за тях.  За съжаление, не мога да споделя снимки от мотора, понеже като съвествен пасажер не исках да дебалансирам машината.

Рафтинг по река Искър

Не след дълго пристигнахме до рафтинг базата при с. Лакатник и ни изнесоха инструктаж – как да гребем, как да реагираме при различни команди от инструктора и да не се паникьосваме, ако паднем във водата, а просто да заемем позиция „боди рафт“, т.е. да се отпуснем по гръб във водата по посока на течението.

Екипировка и съвети

Оборудваха ни  с каска, спасителна жилетка и  водоустойчиви неопренови боти. Тук идва моментът да вметна, че е препоръчително да се намажете със слънцезащитен крем предварително, защото ако забравите и сте белички като мен, слънчевото изгаряне и последващите неприятности са ви в кърпа вързани. Носете си и бански, хавлия, както и втори чифт дрехи, с които да се преоблечете, защото ще бъдете солидно изпръскани и изкъпани от водата.

След като се екипирахме, микробусче ни върна до с. Бов, откъдето беше предвидено да се спускаме по реката.

Особености на трасето

Дължината на трасето е около 12 км, а самото спускане трае между час и половина и 2 часа. Рафтовете са надуваеми гумени лодки, много по-стабилни от стандартните, така че няма от какво да се притеснявате. Маршрутът по реката е сравнително спокоен и е подходящ дори за деца. ( През юни  и юли – още повече, защото реката не е толкова бърза и пълноводна в сравнение с март и април. )По международната скала е определен като степен 2 – лесен, с повече бързеи и по-големи скални участъци, за разлика от този по Кресненското дефиле и р. Струма, който е между 2 и 4 и е по-подходящ за екстремни натури, които могат да плуват.

Фауна по река Искър

Редуваха се адреналинови моменти с буйни бързеи, както и спокойни участъци, по време на които да спреш да гребеш и да се насладиш на заобикалящата флора и фауна.

Във въздуха се носеше аромат на железница. По време на цялото трасе ни следваха ята от водни кончета, сякаш флуоресциращи на светлината, и черни щъркели, които според инструктора били моногамни и оставали верни на половинката си до края на живота си. Много ми се искаше да ги снимам, но бяхме инструктирани да оставим телефоните си в базата.

Малко история

Докато поддържахме синхрон на греблата с останалите от групата, водачът на лодката ни разказа как Искърското дефиле е било любимо място за почивка на Иван Вазов и Иван Буров и как построяването на жп линията е облагородило района, който преди е бил слабо заселен, неизползван и непроходим.

Минахме покрай речен бар, който за съжаление заради COVID-19 беше затворен.

Забележителности на Искърското дефиле

В далечината се мяркаха няколко забележителности на Искърското дефиле, които задължително трябва да се посетят, ако сте в района:

  • Алпийски заслон „Орлово гнездо“ – малка къщичка, сгушена в скалите, до която може да се стигне само по въже и която служи за заслон на алпинисти. Доколкото разбрах, тя няма врата и се влиза вътре през прозорците.
  • Кръстът в памет на загиналите алпинисти и планинари
  • Паметникът с петолъчката в памет на загиналите през 1923г. септемврийци

Удаде ни се възможност и да скочим в реката и да поплуваме. И аз го направих, но не ми беше особено приятно. Тук искам да вметна да не скачате с очила, защото вероятността да ги изгубите във водата е много висока.

На финала на пътуването се откри и впечатляваща панорама към Лакатнишките скали от най-ниската възможна точка, каквато не можете да видите от пътя или от планината. От тази перспектива скалите изглеждаха ужасяващо внушителни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *