Сливен е известен като средище на текстилното производство и люлка на индустриалната революция в България. Музеят на текстилната индустрия е единствен по рода си и само тук можете да присъствате на демонстрации на живо на индустриални текстилни машини с участие на публиката. Експозицията проследява развитието на текстилните занаяти от преди 9 хиляди години до днес – тъкачество, източване на коприна, абаджийство, гайтанджийство, басмаджийство (текстилен печат) и други.

Работно време: от понеделник до петък ( лятно: 8.30 – 12.30; 13.00 – 17.00 и зимно: 8.00 – 12.30; 13.00 – 16.30)

През всички почивни дни – по предварителна заявка

Добри Желязков и първата фабрика за текстил в България

Добри Желязков е първият български индустриалец и създател на първата фабрика на Балканите на българска земя още преди Освобождението. Историята му е много любопитна и изпълнена с перипетии. Роден е през 1800г. в Сливен. На 9 години остава сирак и е бил принуден да продава гевречета на сливенския пазар, по-известен като аба пазар. Интересът му към производството на платове и търговията с тях се заражда именно там, тъй като на пазара са се продавали груби вълнени платове, произведени в региона. Когато е на 28 години, е принуден да замине за Русия, където живее със съпругата си в продължение на 5 години. През това време купува платове от руските фабрики и ги продава в Европа, като за първи път вижда стан с летяща совалка в една фабрика.

Решава да закупи такива станове и да започне производство в родния си град. Вече е можел да се върне в Сливен. Руските власти му забраняват да изнася тази технология, но Желязков не се предава. Скицира становете, разглобява ги и скрива металните части в големи чували с вълна. По този начин ги пренася в Бургас с кораб, след което създава първата фабрика не само в България, но и на Балканския полуостров, която е лично негова. Фабриката се помещава в двора на къщата на съпругата му и разполага с 6 стана с летяща совалка и 2 предачни машини с по 20 вретена. Никой не е виждал подобни машини по нашите земи.

Покровителството на султана

В продължение на две години Добри Желязков работи неуморно. Платовете, които произвежда, са с качеството на европейските, но са по-евтини. Това му дава основание да отиде в Цариград и да се срещне със султана. Махмуд Втори се впечатлява много от работата му и му отпуска два милиона златни гроша. Двамата сключват договор. Добри Желязков се ангажира да построи Държавната сукнена фабрика в Сливен, да я ръководи и да произвежда платовете, а османското правителство ги изкупува на определена цена – 20 гроша за един аршин (70 см плат грубо).

Фабрикаджията, както го наричат, се е ползвал с протекцията на султана и много привилегии, заради които местните власти са му завиждали. Махмуд Втори му подарява златни ножици и златен аршин и издава ферман, който гласи, че никой не трябва да му взима данъци до края на живота му. След смъртта на своя покровител предприемачът изпада в немилост. Изгонен е от фабриката, разболява се от ревматизъм и умира в бедност и нищета. Въпреки големите възходи и падения Добри Желязков остава диря в българската история като първият индустриалец по нашите земи.

Жакардовият стан – праобраз на компютъра

В Музея на текстилната индустрия в Сливен можете да видите на живо както тъкачни станове с летяща совалка, каквито Добри Желязков е пренесъл в България, така и едно друго изобретение, което е важно не само за текстилното производство, но и за появата на изчислителната техника. Това изобретение е измислено от френския тъкач на коприна Жозеф Мари Жакард. През 1801г. той въвежда жакардовия стан, като тъче собствения си портрет. На тази машина се постига завидна бързина на тъкане и много по-голяма сложност на десените. Ето защо можем да тъчем всичко, което можем да нарисуваме – от пейзаж до портрет.

Жакардовият стан се счита за първата програма в света и за първообраз на компютъра. Той използва последователност от перфокарти,за да задава различни шарки. Дупчиците в перфокартите се разчитат чрез последователност от игли в апарата. При всяко преминаване със совалката през стана те подават информация на апарата кои нишки трябва да се издигнат и да оформят фигури върху платното и кои нишки остават на долна позиция и изграждат фона. Тези перфорирани карти много напомнят на компютърните перфокарти от зората на изчислителната техника.

Друг любопитен факт е, че изрази като бъг в системата и саботаж, които използваме в ежедневието си, произлизат от текстилната индустрия. Бъг в системата най-вероятно идва от жакардовите тъкани. Ако буболечка (,,bug“ на английски) застанела в дупчицата, иглата не можела да премине и правела грешка върху платното. От друга страна, думата саботаж е свързана с недоволството на работниците в Англия и Франция след появата на всяко ново изобретение. Те се дразнели, когато техни колеги работят с по-нови технологии и работят по-бързо и по-качествено. Ето защо блокирали становете с дървените си обувки сабо.

Опасностите на машинното текстилно производство

Няколко години след Освобождението България много бързо се превръща от аграрна в промишлена страна. Тогавашните правителства предприемат редица мерки за насърчаване на местното производство, като задължават всички – от учениците до депутатите да носят униформи, произведени в български фабрики. Ако някой е искал да си направи фабрика, държавата му е отпускала безвъзмездно парцел. Машините са се внасяли от Европа без такса акцизи, което ги поевтинявало с около 4%.

Икономическият възход е бил с цената на много тежки и опасни условия на труд за работниците – работа с гигантски машини, които непрекъснато издават силен шум, вдигат прах и са вредни за здравето. Имало много осакатени и дори убити служители по време на производство. През 25-те години на XX век учениците в България са учели до трети клас, взимали са образование и са започвали работа във фабриките. Минавали са над 10 км на ден, за да обслужат текстилните машини. Индустриалците са ги експлоатирали, тъй като можели да си позволят да им плащат по-малко.

Творчески ателиета

В Музея на текстилната индустрия в Сливен организират творчески ателиета по тъкане, текстилно печатане, точене на коприна, плетене на верижки и други за ученици, възрастни и лица със специални потребности. Музеен специалист запознава участниците с историята и технологията на съответната приложна техника и осигурява всички необходими материали и пособия. Участниците имат за задача да създадат художествена творба, като приложат наученото. Ателиетата могат да се проведат не само на територията на музея, но и по предварителна заявка на открито, в класна стая или детска градина.

Можете да гледате цялото видео от тура в Музея на текстилната индустрия в Сливен в Youtube.