Прекрачвайки прага на крепостта Туида в Сливен, като с машина на времето се телепортирахме в Средните векове. Винаги съм искала да пътувам назад във времето и това сюреалистично преживяване ни даде възможност да преживеем историята от първо лице. Крепостта е играла ключова роля за отбраната на Римската и Ранновизантийската империя, а по-късно и на Средновековната Българска държава. Тя е в непосредствена близост до града, но е и на по-защитено и усамотено място. Оттам се открива чудесна панорама към град Сливен и природен парк ,,Сините камъни“.

Кратка история на крепостта Туида

Антично римско тържище

Живот в тази местност е имало още 6 000 години пр. Хр. до края на XII и началото на XIII век, като първоначално тук са били разположени тракийски светилища. Траките са живеели в пределите на квартал ,,Ново село“ – квартала извън крепостта. През II – III в. от н.е. местността се превръща в тържище – пазарно място близо до града, откъдето минават стратегически пътища. През IVв. зачестяват различни нападения и населението е принудено да се качи на хълма и започва да се укрепява.

Средновековна крепост

Крепостта Туида е строена с камъни, тухли и хоросан. При първия строеж тухлените зидове са били три реда, а при втория – стават пет реда. Причината е, че колкото повече тухли има в една стена, толкова повече те убиват вибрацията при удар от бойни оръжия и става по-трудно самото разрушаване.

Освен от писмени източници за Туида се знае още от 1970 г., когато в западната част на крепостта започват да строят водохранилище. Попадат на останки от нея и по-късно през 1982 г. започват масово да я проучват. При първите мащабни разкопки най-добре запазена е била източната крепостна стена. Крепостта е проучена едва на едни 10-15 % , т.е. оттук нататък очакваме още много разкопки и открития.

Теории за изселването на местното население

В мирно време в крепостта са оставали единствено приближените до царската власт – духовниците и управниците. Местното население е живеело извън крепостта, но при размирици са се събирали вътре, за да могат да се спасят и да се защитят.

В края на XII и началото на XIII в. животът в крепостта замира изцяло. Съществуват няколко теории за изселването на местните. Едната е, че е имало епидемия от рода на чумната и хората са тръгнали по посока на близките крепости в търсене на по-безопасно място. Другата е, че заради зачестилите кръстоносни походи местното население са тръгнали масово да се преселват по посока Велико Търново. И двете теории тепърва предстои да се потвърдят или отрекат.

Забавления в средновековния град

Нашето приключение в крепостта Туида започна, като облякохме типични за епохата костюми. Разказаха ни за различните видове оръжия, които са се използвали в миналото, а Зафо дори успя да постреля с лък. Вечерта на откритата сцена в Туида имаше благотворителен концерт с участието на Дичо и страхотна заря. Събираха се средства за барабани за млади музикални таланти от Сливен. Личи си, че в този град рокът е на почит. Освен концерти на амфитеатралната сцена се изнасят и различни театрални постановки. В дните около празника на Сливен – Димитровден – 26 октомври на територията на крепостта се организира и историческа възстановка.

От Туида предлагат интерактивен пакет ,,Един ден в средновековния град“, насочен към учениците с цел по-лесно да запомнят наученото за Средните векове чрез преживяване. Всички участници се обличат в средновековни облекла. Разделени са по групи и всяка група заема различна роля. 

Войниците се учат на стрелба, готвачите приготвят ястия от средновековната кухня – булгур, пърленки и леща. Занаятчиите правят сапуни, увити във вълна, а строителите помагат в построяването на юртата. Има и хазна и всички в началото разполагат с определен брой средновековна валута. Когато са готови със задълженията си, могат да посетят съучениците си в другите роли и да обменят знания. Програмата завършва с хоро, на което се хващат всички. По впечатления от екипа на крепостта учениците съвсем забравят да използват телефоните си, ангажирани са със заниманията и успяват да се пренесат в Средновековието, макар и само за няколко часа.

Нощувка в юрта – новата мода в къмпинга

Пренощувала съм на палатка и в кола, но си признавам, че юртата е най-нестандартното и интересно място, на което съм отсядала. Тази алтернативна форма на къмпингуване е чудесен компромис за хора, които търсят спокойствие и единение с природата, но не искат да се отказват от ежедневни удобства като електричество, душове и тоалетни. Крепостта по нищо не отстъпва на добре устроените къмпинги и дори беше охранявана през нощта. Фенерите, които ни бяха предоставили, ни свършиха много добра работа като осветление в юртата. Имахме си и катинар, с който да заключим вратата. В Туристическия информационен център можехме да си заредим мобилните телефони и техниката.

Горещо ви препоръчвам преживяването – наистина е единствено по рода си и много сюреалистично. Заобиколен си от руините на средновековна крепост, планини и прекрасна панорама към Сливен, а нощното небе е обсипано със звезди.

Каква е разликата между палатка и юрта?

Ако се чудите какво точна е юрта, това е кръгла и лесно преносима дървена конструкция от филц или животински кожи, която номадските племена са използвали за жилище. Юртата е много по-стабилна и издържлива на тежки атмосферни условия от обикновената палатка, предлага повече удобства и може да функционира като традиционна стая.

От екипа на Туида все още разработват настаняването в юрти като концепция и събират информация дали туристите проявяват интерес към подобен тип алтернативен туризъм.

Езерото ,,Карандила“ и природен парк ,,Сините камъни“

Успяхме да съчетаем посещението си в средновековната крепост с разходка из природен парк „Сините камъни“- емблемата на Сливен. Природният парк се казва Сините камъни, защото в тази част от Стара планина се намира най-голямото находище на един специфичен минерал за цяла Европа – кварц-порфир. Този минерал, когато има допир до вода, създава илюзията, че камъните са сини. Затова и след дъжд камъните изглеждат сини, тъмносини, почти лилави. Същият ефект може да се наблюдава, но не с толкова наситени цветове, вечер, когато слънцето залязва, и сутрин, когато изгрява, но тогава се дължи на един мъх, който е под тези скали.

До природния парк може да се стигне с лифт за 20 минути (открива се невероятна панорама към Сливен) и кола за 30-40 минути (гледките към скалите спират дъха) . Направи ни впечатление, че в парка е пълно с деца и изобилства на различни атракциони за тях – въжен град, площадки, тенис кортове. Има и заведение близо до езерото с бюфет. Доста ни напече, така че препоръчвам да посетите парка, когато слънцето не е толкова силно.

Ако планирате пътуване до Сливен, можете също да разгледате и Чудесата на индустриалната революция в Музей на текстила в Сливен – Bougie Streets