Въпреки окаяното си състояние Бузлуджа не спира да печели сърцата на хора от цял свят и да ги мотивира да посетят България, дори и само за да зърнат фасадата на бетонното чудовище. Внушителният паметник с причудлива форма се радва на небивал интерес и е апетитна локация за урбекс туризъм и творчески проекти в сферата на киното и музиката. Монументът е обект на множество документални филми и фотоизложби и е международно признат за едно от най-красивите изоставени места в света.

По нашите географски ширини обаче този шедьовър на съветския брутализъм предизвиква полярни реакции в обществото и не оставя никого равнодушен. За българите дом-паметникът на БКП е натоварен с негативна конотация, заради болезнената си символика.

Сикстинската капела на соца

Неотдавна бетоновият гигант играе ключова роля в създаването на социалистическа митология и се използва като средство за пропаганда. Построен е с цел да увековечи учредяването на Българската социалдемократическа партия от Димитър Благоев по време на тайния конгрес на връх Бузлуджа. Строежът на монумента отнема 7 години неуморна работа на 6000 души, сред които строителни войски и доброволци. Средствата за изграждането са събрани от народа чрез принуждаването им да закупят пощенски марки с лика на проекта като дълг към родината.

За съжаление, усилията на всички замесени архитекти, проектанти, строители, художници и скулптори отиват на вятъра. Сградата е действаща само 8 години и след 10 ноември е затворена и оставена да се руши от вандали и безмилостните природни стихии.

С оглед на трагичната й история е напълно нормално подсъзнателно да я свързваме с травмите от комунистическото ни минало, които все още ни е трудно да превъзмогнем.

Колкото и да не искаме никога повече да се асоциираме с този период, не можем да отречем, че Бузлуджа е най-големият идеологически монумент на комунизма на Балканите. Безспорно за времето си е удивително постижение от архитектурна и инженерна гледна точка. Точно по тази причина винаги съм смятала, че заслужава да бъде запазен и има голям потенциал да бъдат развит като туристическа атракция.

Бузлуджа отвътре – сбъднатата мечта на всеки урбекс турист

За първи път посетих паметника през март миналата година и естествено бях много впечатлена от масивната конструкция с форма на летяща чиния. Сградата, облечена в снежна премяна по това време на годината, сякаш наистина не принадлежеше на този свят, а беше излязла от някой научно-фантастичен филм. Разгледахме я отвън и със сигурност си струва да се види, но на мен не ми беше достатъчно. Бях убедена, че ако надникна вътре, ще е много по-интересно. Достъпът до монумента от няколко години е забранен от съображения за сигурност. Нямаше как да хвърля едно око на интериора, но си пожелах някой ден да мога да вляза легално.

За моя изненада година и няколко месеца по-късно съдбата ми се усмихна и имах щастието да се запозная с главното действащо лице зад фондацията „Проект Бузлуджа“ – арх. Дора Иванова. За вдъхновяващата млада дама няма невъзможни неща. Тя посвещава дипломната си работа на кацналото на върха НЛО и се връща в България, решена да спаси останалото от мистичната постройка. В продължение на няколко години се бори с институциите и търси подкрепа.

Проект ,,Бузлуджа“

Не след дълго последователността и всеотдайността й към проекта се отплащат и заедно с екипа й печелят финансиране от американската фондация „Гети“, която отделя средства за емблематични модернистични сгради в цял свят.

Благодарение на финансирането екип от български и международни специалисти проучва състоянието на монумента и разработва “План за опазване и управление”. Установява се, че мозайките имат най-спешна нужда от възстановяване. За целта реставратори започват да ги стабилизират, а над тях е изграден защитен навес.

Покривът също е обезопасен успешно с помощта на алпинисти и опасността от падащи предмети е отстранена. Идеята на проекта е да консервира монумента в сегашното му състояние, като спре разрухата, но не го рестраврира изцяло, а запази отпечатъците му от прехода и смени предназначението му. Предвижда се Бузлуджа да се развие като място за история, културни събития и фестивали с образователна и туристическа цел.

Добрата новина е, че влизането в паметника ще бъде напълно възможно и легално следващата пролет, тъй като Областна Управа Стара Загора е била одобрена за финансиране за осигуряване на временен посетителски достъп до монумента. Туристите ще имат възможност да си вземат билети за обиколка с екскурзовод, да разгледат част от мозайките и да се насладят на прекрасната панорама от паметника.

Мозайките – ценно културно-историческо наследство без аналог

Във връзка с техническо изпълнение на задача по проекта имах уникалната възможност да се озова вътре и преживяването не може да се сравни с никое друго. Въпреки че се намирах на място, изцяло изградено от човешка ръка, сякаш бях едно цяло с природата.

Можех да усетя всеки повей на вятъра и да чуя всяка прелитаща птица. 360-градусовата панорама, която се открива от съоръжението, е впечатляваща и буквално спира дъха. Липсват прозорци и вятърът негостоприемно се удря в гърдите ти при всяка удобна възможност – като че ли иска да запази тази красота само за себе си. Накъдето и да се обърнеш, си заобиколен от отломки, запазили спомена за славата на едно отминало време.

https://www.tiktok.com/@bougiestreets/video/7214048147599904027?lang=en

Следващата ми спирка след панорамните коридори беше величествената Тържествена зала. Там са били инсталирани най-модерните за времето си озвучителни и осветителни системи. Всяко едно интериорно решение е било с цел да събуди у посетителите респект и страхопочитание към комунистическата идеология.

Прожекторите, вградени в покривната конструкция, са създавали илюзия за светене на куполната мозайка, а самата розетка с емблематичните сърп и чук е била позлатена. Днес тя изглежда по-скоро зелена, тъй като позлатата е била отмита от природните стихии. Когато застанеш в центъра на залата и прошепнеш нещо, акустиката е толкова добра, че ехото ти оглася цялото пространство.

Разгледайте и 360-градусовата виртуална разходка от работното скеле в тържествената зала. С VR oчила на разположение е още по-реалистична.

Тържествената зала е отделена от панорамните коридори със стени, покрити с разноцветни мозайки, под формата на два концентрични кръга – вътрешен и външен мозаечен кръг. Мозайките изобразяват чрез символи ключови моменти от борбите на социалистическата партия за надмощие. Те включват над 2 милиона мозаечни частици, наредени с неуморен ръчен труд, и се нареждат сред най-големите мозаечни произведения на 20 век.

След като разгледах мозайките на живо, съм още по-убедена,че всички ние заслужаваме паметника да бъде отворен за посетители, за да можем да им се наслаждаваме. Стенописите са впечатляващо произведение на изкуството и ценно културно-историческо наследство, което, веднъж консервирано, с лекота ще привлича посетители с художествената си стойност и ще влива пари в икономиката на страната ни.

@bougiestreets

#пътуваневбългария #обичамдапътувам #опознайбългария #идеизаразходка #пътувайвбългария #пътуваме #пътешествия #interestingplacesinbulgaria #travelbulgaria #travelinbulgaria #интересниместа #sovietarchitecture #sovietinterior

♬ original sound – Веселина | Травъл блогър

Как да подкрепим каузата

Ако вече нямате търпение да направите едно кръгче из панорамния коридор или изгаряте от любопитство да видите мозайките, подкрепете каузата за отваряне на монумента за посетители на http://www.buzludzha-project.com/support. Средствата ще отидат за проучване на металната конструкция на покрива и изграждане на ново покритие.

Къде да отседнем в околността

Като говорим за опазване на културно-исторически пространства, не мога да не спомена и брилятната трансформация на бившата правителствена резиденция на Тодор Живков в хотел, където да отседнете при визитите си до Дом-паметника. В миналото сградата е изпълнявала функцията на почивен дом в планината за държавното ръководство и културния елит и е била любимо място на Людмила Живкова. Локацията е много живописна и спокойна, заобиколена от букова гора, в която можете да откриете хора с всякакви превозни средства – мотори, велосипеди, АТВ-та.

Собствениците на бъдещия хотел „Еделвайс“ заварват резиденцията с окраден меден покрив. Ремонтират я в продължение на 3 години и с помощта на реставратори възстановяват уникалните дърворезби и стъклени витражи от комунистическо време.

В игралната зала на хотела чрез стари снимки и документи е пресъздадена историята на нашумелия идеологически паметник в близост.

Старата конферентна зала е превърната във винарна. Интериорът е предимно от дърво и кожа, а обстановката е доста тежкарска – като за партийни лидери с пури.

За още урбекс вдъхновение разгледайте и Урбекс туризъм – тайните на изоставените сгради.