Тръгнахме за Ривиера Мая, без да сме достатъчно подготвени за политическата обстановка в Мексико.

Не знаехме нито за ареста на сина на наркобарона Ел Чапо седмица по-рано, нито за директните сблъсъци между представителите на картела ,,Синалоа“ и полицията в град Кулиакан. Още по-малко пък бяхме чували за скандалните случаи с български туристи, които са били задържани на летището в Канкун и върнати обратно с първия самолет за България.

Политическа обстановка в страната

Не знам дали незнанието ни не ни направи услуга, понеже иначе директно щяхме да отменим пътуването, но съм убедена, че изкарахме огромен късмет, за който съм искрено благодарна. Каквото и да се случваше, ние като на магия успявахме да минем между капките и дори да не разберем за него. През последния ден от почивката ни на път за летището например по чудо сме се измъкнали от протест на таксиметрови шофьори срещу легализирането на Uber в щата Кинтана Ру, който е блокирал главната пътна артерия от хотелската зона на Ривиера Мая до летището, и хиляди туристи са изпуснали полетите си.

Щастлива съм, че се прибрахме живи и здрави, но друг път не бих рискувала и не бих си позволила да пътувам в друга държава, без щателно да проуча актуалните събития там.

Тропически рай

Въпреки размириците и опасностите, не съжалявам, че избрахме Мексико за дестинация на медения си месец. Ривиера Мая е идеалното място за пълноценна почивка, приключенски туризъм и опознаване на древна цивилизация. На Карибите цари едно блажено спокойствие и безвремие, което те опиянява и ти позволява да се отпуснеш. Забравяш за времето. Забравяш, че косата ти се къдри, и, че дрехите ти миришат на мухъл от непрекъснатата влага. Забравяш за старото си аз и просто се чувстваш жив – щастлив, че си тук и сега.

Пясъкът е фин и ситен и не пари под краката ти. Морето и небето са в най-красивото млечно синьо, което можеш да си представиш. Докато си се скрил на сянка под една палма, взираш се в съседните палапи и блажено отпиваш от поредното манго смути, от другия край на брега започват да се задават самба ритми, които те приканват да се включиш в тренировката по аква зумба. Не можеш да устоиш на изкушението и се втурваш да кършиш снага в кристално чистите води, докато край теб щукат малки рибки.

Когато се измориш от танците в морето, до шезлонга ти те очаква изненада – симпатична сърничка, която само те чака да се върнеш, за да те близне по ръката и да те поздрави за забележителното ти представяне. С две думи – тропически рай.

Таймшеър схема (timeshare) и как да не ставате жерти

Докато се наслаждавахме на хубавото време и топлото гостоприемство на персонала от хотела, още на първия ден от пристигането си неволно се превърнахме в жертви на таймшеър схема. Още на рецепцията ни предложиха да ни направят отстъпка от билетите за два съседни увеселителни парка – Xcaret и Xplor в замяна на безплатна обиколка из курорта с представител на хотела.

Без да се поколебаем, се съгласихме, и още на следващия ден на закуска ни придружи чаровна служителка от комплекса на средна възраст. Говорихме си съвсем приятелски, докато изведнъж между другото тя не започна да ни задава въпроси, свързани с навиците ни като туристи – колко често пътуваме в годината; предимно в България или в чужбина; колко пари отделяме за екскурзии и кое е определящо при избора ни – луксозните условия или изгодните цени. Не знам по каква причина интервюиращата ни обърка с много заможни европейци, но следващата спирка от тура беше VIP зоната на курорта.

Таймшеъринг като туристическа практика в ол-инклузив курортите

Оказа се, че целта на тази на пръв поглед безобидна разходка всъщност не е да ни покажат различните съоръжения в комплекса, а да ни презентират предимствата на членството във ваканционния клуб към хотела. За да членуваш в този клуб, трябва да предплатиш определена сума, срещу която получаваш право на ползване на къща или апартамент във VIP зоната на курорти от цялата хотелска мрежа по цял свят за няколко години напред. Тази схема е по-популярна като таймшеъринг и е била много разпространена в годините след Втората световна война в Америка, но преди се е предплащало за една седмица лятна ваканция на едно и също място всяка година.

Предимства и недостатъци на ваканционните клубове

Като член на ваканционния клуб получаваш премиум облужване от персонала на хотела. Можеш да направиш резервация в последната минута – буквално няколко дни, преди да заминеш. Имаш достъп до настаняване в ол-инклузив курорти на всички континенти и т.н. Това, което никой не ти казва обаче е, че всъщност се покрива единствено настаняването. Трябва да си доплатиш самолетните билети, таксата за ол-инклузив на ден и допълнителните екскурзии. Освен това след предплащането в началото, си длъжен всяка година да плащаш абонаментна такса за всяка резервирана седмица.

Разгледахме VIP зоната на хотела и стана ясно, че VIP апартаментите изобщо не се различават толкова от стандартните. Единствената разлика беше, че маймунките в курорта се катерят с малките си по VIP балконите, но не смятах, че това е основателна причина да инвестираш в подобен ваканционен план.

Агресивни търговски похвати

Бяхме скептични, но придружителката ни не се отказваше и ни заведе в търговския офис на ваканционния клуб. Там с две мимози (коктейл от три части шампанско и една част портокалов сок) ни очакваше още по-агресивен търговски представител. Показа ни снимки на курортите от цялата хотелска мрежа и карта с локациите, говореше ни в цифри и при всеки наш отказ добавяше още специални предложения под формата на допълнителни безплатни седмици почивка и комплименти от хотела, ако се присъединим.

Не знам дали под влиянието на шампанското в мимозите или нещо друго, но започнахме да правим калкулации и ни се стори изгодна сделка. Притиснаха ни и с редовната търговска практика, че офертата е валидна само този ден и нямахме време да проучим в Интернет. Пристъпихме към подписване на временно споразумение, за което трябваше да внесем пари, но изкарахме късмет, че имам лимит на дебитната карта и по-голямата част от транзакцията не премина. Още същата вечер проверихме в Google и нямаше нито едно положително ревю за този клуб и осведомихме търговските представители, че се отказваме.

Съвети как да реагирате в подобна ситуация

• Дръжте си очите отворени на четири и не се подлъгвайте по любезността на хората от персонала
• Безплатен обяд няма, така че когато ви предлагат отстъпки, комплименти или скреч карти с подаръци, имайте едно наум и директно отказвайте да присъствате на обиколки, организирани от хотела, в замяна.
• Ако сте направили грешката да отидете на подобен тур, излъжете, че бързате за друго място, ако презентацията се проточи. На бележката за отстъпка, която получихме, беше записано, че презентацията е 90 минути, а на практика ни загубиха 3 часа.
• Ако все пак сте подписали някакви документи, които ви обвързват с членството, имате право да канселирате в рамките на 5 дни от подписването по мексиканските закони, които са наясно с тази практика и покровителстват жертвите на схемата.
• Ако сте превели пари и искате да си ги върнете, трябва да ескалирате до мениджърите в търговския офис на ваканционния клуб. Те най-много се плашат от негативни ревюта в социалните медии и от Агенцията за защита на потребителите – PROFECO.

Occidental Xcaret Destination

С изключение на тази неприятна случка не можем да се оплачем от ол-инклузив резорта, в който бяхме отседнали – Occidental @ Xcaret Destination. Храната, коктейлите и обслужването бяха на ниво, като същото може да се каже и за активностите, организирани от курорта – тренировки, вечерни шоута и майски церемонии. Избрахме точно този хотел, тъй като се намира на 15 минути пешеходно разстояние от приключенския парк Xplor и на 5 минути разстояние от еко-археологическия парк Xcaret с лодка.

Курортът е разположен по средата на джунглата и е заобиколен от красиви тропически гори, където се разхождат необезпокоявани и напълно привикнали към човешко присъствие фламинги, сърнички, маймуни, костенурки, коати (животно от рода на миещите мечки, но с издължена муцуна) и папагали. През ризорта преминава и мрежа от реки, като на всеки кръгъл час до 4 следобед идва корабче, което да отведе туристите до Xcaret.

Еко-археологическият парк Eшкарет

Eшкарет (Xcaret) или наричан още мексиканският Дисниленд е еко-археологически парк, който по изключително интерактивен и ангажиращ начин пресъздава естествената красота на полуостров Юкатан и Ривиера Мая и богатото културно наследство на Мексико. Основан е през 1990 г. около археологически разкопки от майската цивилизация. Предлага разнообразие от водни дейности – плуване с делфини, разходка под вода с водолазен костюм, гмуркане с шнорхел и плуване в подземни реки; зоокът с ягуари, акули, пеперуди, птици, костенурки и богат аквариум; представления с коне; майско селище, където се провеждат работилници по майски изкуства; и парк с умалени модели на най-известните сгради в Мексико.

Мексиканският култ към смъртта

В Xcaret попаднахме на най-нестандартното гробище, което някога сме виждали, и се сблъскахме с положителната нагласа на мексиканците към смъртта. Всички гробове бяха в ярки цветове и с причудливи форми и отразяваха характера, хобито или професията на стопаните си.

Мексиканските гробища са толкова шарени и пълни с живот, тъй като предназначението им е не просто да отдават почит на мъртвите, а да празнуват живота. Мексиканците не се страхуват от смъртта, а по-скоро я приемат като естествен етап от жизнения им път на земята. Те вярват, че смъртта не е край, а ново начало, и, че починалите продължават да живеят в спомените на близките си.

В анимационният филм ,,Coco“ тази философия е много добре пресъздадена и действието проследява как едно мексиканско семейство отбелязва Деня на мъртвите – El Dia de Muertos. На 1 и 2 ноември всички членове на семейството се събират да почетат починалите си близки и да си спомнят за живота им. Украсяват къщите и гробищата с цветя, свещи и ofrendas – олтари, които символизират радостта от живота дори и в смъртта. На олтарите нареждат снимки на предците си, дарове под формата на храна и религиозни предмети и вярват, че покойниците са заедно с тях по време на празника, макар и само духом.

Останахме силно впечатлени от позитивното отношение на мексиканците към смъртта, радостта им от живота и вярата им в силата на любовта и спомените.

Вечерната шоу-програма в Xcaret

Вечерното шоу „Xcaret Mexico Espectacular” е гвоздеят в цялата програма и горещо ви препоръчвам да го посетите, ако имате път натам. Грандиозният спектакъл се провежда в голям амфитеатър с покрив и започва в 7 вечерта, но ви съветвам да заемете места половин час по-рано, защото бързо се запълват. Представлението е уникално по рода си, с феноменална сценография и в него участват над 300 различни изпълнители – певци, танцьори и акробати, облечени в цветни костюми – ,,Cirque du Soleil“, но в мексикански вариант.

@bougiestreets

Ancient Mesoamerican ritual to ask gods to end drought #danzadelosvoladores #xcaretespectacular #danceoftheflyers #mesoamericano #пътуване #пътешествие #приключение

♬ original sound – Веселина | Травъл блогър

Шоуто е разделено на четири действия и разказва различни етапи от мексиканската история и култура – ритуалите на маите, сблъсъка на маите с испанските конквистадори, традиционните костюми. песни и танци на различните мексикански щати и съвременната поп култура в Мексико.

Приключенският парк Xplor

На пешеходно разстояние от Xcaret се намира и приключенският парк Xplor, който се превърна в най-любимата ни атракция в Мексико. Той не може да се опише, а трябва да се усети и да се почувства. Уникален е по рода си и ти позволява да преживееш природата в джунглата с всичките си сетива и разнообразни средства за предвижване – въжени линии, коли амфибии, люлки-хамаци и салове. Напомня за Джурасик парк и къщата на семейство Флинстоун, но с приключенски елементи.

Начинът, по който е построен, прекрасно онагледява космогонията на маите. Те са вярвали, че светът е разделен на три нива – небето, обитавано от боговете; земята, където живеят хората, и подземен свят, където управляват мъртвите. По сходна логика са замислени и различните приключенски активности в парка.

Въжени линии

Първо имаш възможност да видиш джунглата от птичи поглед, като се спускаш по въжените линии от платформа на платформа и прелиташ над палапи (колиби с покриви от палмови листа). Сбруите, които използват, са сертифицирани и няма от какво да се притесняваш. На всяка платформа те посреща професионалист от персонала, който проверява дали всичко е наред с екипировката ти и отговаря за безопасността ти.

Коли амфибии

За да опознаеш флората и фауната на джунглата отблизо, разполагаш с коли амфибии, които са подходящи за тежък терен. С тях преминаваш по въжени мостове, през пещери и в кални води. През цялото време трябва да си готов обилно да се измокриш. Ето защо е препоръчително да си облечен само с бански и шорти. Тук е важно да се отбележи, че шофьорът на колата амфибия е задължително да има книжка. Аз нямам, но допоследно мъжът ми ме окуражаваше да опитам, давайки ми за пример колко лесно ми е било да подкарам АТВ в Кападокия. Сядайки зад волана, по трудния начин установих, че колите амфибии нямат нищо общо с АТВ-та.

Последва малка катастрофа в едно дърво още на първия завой, но нямаше никакви пострадали – нито хора, нито дървета, така че имайте предвид, че не е добре да се правят експерименти. Разменихме си местата в колата и потеглихме. Маршрутите бяха изключително живописни и ни позволиха да видим джунглата от различни ъгли.

Подземни реки и пещери

Последните активности бяха свързани с подземните пещери и реки в комплекса, които има възможност да изследваш чрез плуване, едноместни и двуместни салове и подземна експедиция. Не успяхме да стигнем до плуването, понеже работното време на парка е до 17:00, но гледките, които видяхме по време на плаването със саловете и разходката пеш във водата, бяха зашеметяващи – пещерни рисунки, осветени реки и сталактони в причудливи форми. Задължително си носете водни обувки за пешеходния тур.

Целият ден е доста интензивен откъм преживявания и активности, но по всяко време можеш да си починеш и да се подкрепиш със здравословни шейкове и овесени бисквити от бара, а за обяд има и бюфет с разнообразни и много вкусни ястия, който е включен към цената на билета и дори повече ни хареса от храната в хотела. През цялото време можеш да планираш кои забавления да посетиш на база на табло, което показва заетостта на съоръжението в момента откъм туристи.

Посещението на парка Xplor определено си струва и ще ви зареди с незабравими емоции за дълго време напред.

Чичен Ица

Престъпление е да отидеш до тази част на Мексико и да не посетиш едно от седемте модерни чудеса на света – Чичен Ица.

Чичен Ица е древен град на маите, който е бил важен културен, религиозен и политически център за майската цивилизация между IX-ти и XII-ти век. С останките си от пирамидални храмове, административни сгради, дворци и стадиони за церемонии селището е материално свидетелство за развитите познания на маите по математика, архитектура и астрономия.

Храмът на Кукулкан – триизмерен агрокалендар и демонстрация на богатство

В Чичен Ица се намира храмът на Кукулкан ( известен още като Ел Кастийо), посветен на бога на вятъра, мъдростта и плодородието Кукулкан. Светилището представлява пирамида с пресечен връх, която е изпълнявала функцията на триизмерен агрокалендар и средище за религиозни церемонии и астрономически наблюдения. Прецизното му подравняване с движението на слънцето и луната, както и сложните му архитектурни детайли предполагат, че маите са използвали храма, за да отбелязват изтичането на времето и да проследяват движението на небесните обекти.

Мистичната постройка е известна и с илюзията за „светлина и сянка“, създадена от неиния дизайн, където при осветяване от слънцето ъглите на пирамидата създават илюзията за змия, плъзгаща се надолу по стълбището, по време на пролетното и есенното равноденствие. Местните са разчитали тези явления като знаци, че трябва да започнат да сеят култури през пролетта и да прибират реколтата през есента.

Освен календар храмът на Кукулкан е бил и символ на власт и престиж за управляващите елити на Чичен Ица. Огромният размер и сложните детайли на светилището са имали за цел да впечатлят и възхитят населението и да демонстрират силата и богатството на управниците на града.

Полезни съвети за Чичен Ица

• Не се изкачвайте по стълбите на храма на Кукулкан. Светилището е ценен културен и исторически обект и по този начин рискувате да причините повреда на каменните стъпала и ерозия на конструкцията и да си навлечете гнева на местните. Освен това изкачването може да бъде и опасно, тъй като някои стъпала са стръмни и неравни и има вероятност да паднете. За да запазите храма и да осигурите безопасността си, най-добре е да му се възхищавате от разстояние и да се любувате на гледката от земята.
• Температурите в Чичен Ица са много високи дори и през зимата, така че се пригответе с бутилка вода, шапка, слънчеви очила и слънцезащитен крем. Тук е моментът и да ви споделя кой беше чудодейният крем, който буквално ме спаси от слънцето, при положение че винаги много бързо изгарям. Препоръчаха ми го в Notino и е на японската марка Shiseido – през цялата почивка нямах нито едно зачервяване и останах много доволна.
• Имайте предвид, че в Чичен Ица е забранено да се снима с дрон или гимбъл. Като преминавахме през проверката на входа, веднага забелязаха калъфчето на гимбъла и ни го конфискуваха. Нищо обаче не се споменава за екшън камера, така че ако разполагате с такава и искате да направите хубави кадри, не забравяйте да я вземете.

Бройна система на маите

Точността на майските календари и синхронизираността им с небесните явления са изумителни и най-вероятно се дължат на добре развитите познания на маите по математика. Те са имали двадесетична бройна система, тъй като са броели с пръстите, както на ръцете, така и на краката си. При тях се среща една от най-ранните употреби на нула в човешката история и вместо цифри са използвали три символа, чрез които да броят – точка (=1) , линия (=5) и каракол. Било е забранено да се използват повече от 4 точки и 3 линии.

Как маите толкова прецизно са предсказвали движението на Слънцето и Луната?

Маите са имали дълбока почит към Слънцето и Луната. Възприемали са двете небесни тела като могъщи божества, които оказват влияние върху техния живот и естествения свят. Слънцето е било издигано в култ като източник на живот и светлина и е било свързвано със сътворението, плодородието и мъжкото начало. Луната също е била обожествявана и е била асоциирана с водата, женската енергия, подземния свят и смъртта.

Използвайки единствено и само астрономически наблюдения, маите са разработили усъвършенствана календарна система – 365-дневна слънчева година (като нашата, но разпределена в 19 месеца – 18 месеца по 20 дни и 1 месец от 5 дни), 260-дневен лунен календар (съответстващ на броя дни бременност при жените, 13 месеца по 20 дни всеки) и още по-сложен цикъл от време, който измерва по-дълги времеви периоди.

Астрономията като средство за манипулация на масите

Комплексните астрономически познания на майската цивилизация са били записани в книги, от които са запазени само три безспорни образеца, докато основната част са унищожени от испанските конквистадори. Единствено висшите класи са имали достъп до тези ръкописи и са ги използвали за манипулация на масите.

Канели са поданиците си на религиозни церемонии, съвпадащи с важни небесни събития, за да им демонстрират, че владеят слънцето и луната и, за да затвърдят позициите си като посредници между смъртните и свръхестественото. Обикновените жители са нямали никаква представа от астрономия и наивно са мислели, че владетелите им са богове.

Човешки жертвоприношения и ритуална игра на топка ,,пелота“

По време на тези официални събирания нерядко са се практикували и човешки жертвоприношения с цел да се освети нов храм, да се умилостивят боговете при кризи и суша и да се осигури добра реколта. Най-разпространени методи за принасяне в жертва са били изваждане на сърцето и обезглавяване. Жертвите обикновено са били военнопленници или престъпници, но понякога са били и членове на собствената им общност. По този повод ви препоръчвам да изгледате филма на Мел Гибсън ,,Apocalypto“. Не мога да гарантирам, че е на 100% исторически акуратен, понеже преплита обичаите на всички централноамерикански цивилизации – маи, ацтеки и т.н., но със сигурност ще ви даде представа за тази варварска и нехуманна религиозна практика от миналото.

Друг свещен ритуал на маите е била играта с топка ,,пелота“. Тя се е играела с топка от каучук на специални за целта игрища. Играчите са се разделяли на два отбора и идеята е била топката да премине през обръч, поставен на няколко метра над земята, без използване на ръцете. Играта е имала религиозно и политическо значение и се е възприемала като начин да се спечели благоволението на боговете. Ето защо за капитана на победителите е било въпрос на престиж да бъдат принесени в жертва в името на общото благо.

Тотемните животни в културната традиция на маите

Интересен факт е, че единствено мъже с тотемно животно ягуар са можели да станат капитани в играта на пелота.

Тотемните животни са неразделна част от културната традиция на Мезоамерика и присъстват в майските хороскопи като духовни животни – покровители. Вярвало се е, че са пратеници на боговете и имат специални сили – могат да пазят от зло, да носят късмет, да те напътстват по духовния ти път и да ти помогнат да разбереш мистериите на Вселената.

На път за Чичен Ица нашият местен гид Карлос от съвременната майска общност ни издейства актове за раждане на майски език с пиктограми и хороскоп, чрез които да установим собственото си тотемно животно. Трябваше да предоставим първото си име и датата си на раждане. Документите бяха изготвени от местен шаман и изписани на лист, който се прави по стара традиция от кората на местно дърво. За моя изненада, моето духовно животно- покровител се оказа гущер – символ на бурен растеж.

Маите изчезнали ли са като цивилизация?

Както вече споменах, съществува майска общност и до ден днешен. В Мексико живеят около 8 милиона маи. Имат училища и са заети предимно в сферата на туризма. Можете да ги познаете по ниския ръст, мургавата кожа, масивната и широка горна част на носа, пълните устни, тъмните очи с форма на бадеми и липсата на окосмяване по тялото. В определени области на Мексико те са подложени на дискриминация и маргинализация, но като цяло са уважавани и се възприемат като ценна част от културното наследство на страната.

Съществува погрешната представа, че маите са изчезнали като цивилизация много преди появата на испанските конквистадори, заради суша, неблагоприятни условия за селско стопанство и липса на водни ресурси. Истината е, че тогава майската цивилизация е претърпяла упадък и броят на населението значително е намалял, но въпреки това е успяла да се запази и до днес.

Приказните природни феномени – сеноте

Ако екскурзията ви включва Чичен Ица, то определено ще ви заведат и до свещения сеноте към селището.

Сенотите са понори – карстови образувания под формата на дълбоки и широки вертикални ями, пълни с вода. Те са били основни източници на вода за цивилизацията на маите и са били използвани за религиозни и церемониални цели от хиляди години. Тези естествени кладенци са невероятно красиви и са едни от най-забележителните природни феномени, които някога съм виждала.

https://www.tiktok.com/@bougiestreets/video/7203261966683557126?lang=en

На туристите е позволено да плуват в тях със спасителни жилетки и да се гмуркат с шнорхели. Преживяването не може да се опише с думи – все едно си обитател на въображаемата планета Пандора от филмите ,,Аватар“. По стените на сенотето се вият живописни лиани, а когато погледнеш нагоре през дупката, виждаш слънцето и дърво, издигащо се към небесата. Важно е да се отбележи, че ако искате да правите снимки в сенотето, е добре да си носите водоустойчив калъф с връзка за врата, за да предпазите мобилния си телефон от водните пръски и от падане във водата.

Как са се образували сенотите?

Сеноте са се формирали съвсем естествено, без никаква човешка намеса в районите на полуостров Юкатан в Мексико. Регионът се характеризира с дебел слой порест варовик, и когато варовиковата стена се срути, се образува дупка, която се отваря към подпочвените води отдолу и създава сенот.

Кога и как е ударил метеоритът на полуостров Юкатан?

Метеоритът, довел до изчезването на динозаврите, е паднал точно по тези земи преди около 66 милиона години и е образувал полуостров Юкатан. Смята се, че при удара със Земята варовикът се е разтворил и са се създали множество подземни кухини, които са станали причина за образуването на сеноти. Други фактори като тектонична активност, ерозия и промени в морското равнище също са оказали влияние и са подпомогнали процеса.

Сблъсъкът създава масивен кратер с диаметър приблизително 180 километра и предизвиква пожари, земетресения и цунами. Изпускат се и огромни количества прах, пепел и газ в атмосферата, които блокират слънчевата светлина, причиняват ефекта на „ядрената зима“ и дават отпечатък върху еволюцията на живота на Земята, като водят до изчезването на множество растителни и животински видове.

Тулум и Коба

Една от последните ни екскурзии в Мексико беше до Тулум и Коба. Нямахме български екскурзовод, понеже не се събраха достатъчно желаещи от България, и затова трябваше в 10 ч. сутринта да чакаме едно микробусче с испаноговоряща група да ни вземе от хотела. Тук искам да вметна, че предният ден бяхме пътували до Чичен Ица и бяхме настроили часовниците си с един час назад според местното часово време. Оказа се обаче, че при връщането в хотела часът не се беше сменил автоматично в съответствие с местния мобилен оператор и, без да разберем, бяхме закъснели с 10 минути за микробуса. За 5 минути преполовихме целия курорт с бягане и успяхме да се качим, но закъснението даде тон на целия оставащ ден.

Шофьорът не говореше английски и трябваше да питаме останалите от групата за часове на отпътуване от всяка локация на тура. През повечето време той си следваше свой собствен маршрут и изобщо не ни осведомяваше къде отиваме, което ни изнерви и притесни.

Тулум – каменното място

Първата спирка от екскурзията беше Тулум – един от най-добре запазените крайбрежни градове на маите. Селището е било открито от екипа на Капитан Хуан де Грихалба през XVI век. Оригиналното му име е Зама (зора), а новото му име – Тулум ( каменното място) е дадено от английски изследователи, които са достигнали дотам три века по-късно.

Испанците са търсели злато по тези земи. Местните не са разполагали с такова и са решили да избягат от алчните конквистадори, като изоставят града.

Когато още е бил обитаем, вътре в него са живели около 300 души, а извън крепостта в дървени къщи са живели около 5000 души, които са помагали за изграждането на селището.

Слънцето – главен участник в спектакъла за масите

По време на пролетното и есенното равноденствие – 21 март и 22 септември поданиците са били приканвани да се съберат пред сграда с една врата вътре в крепостта. Владетелите са знаели с точност на база предварителни изчисления и астрономически наблюдения, че точно тогава слънцето ще се покаже през процепа на постройката. Ето защо, за да изненадат останалите жители, се скривали в зданието и синхронизирали излизането си пред публиката със засияването на слънцето през вратата. По този начин за простосмъртните изглеждало, че кралете слизат заедно със слънцето и са истински божества и се създавало уау ефект.

Междувпрочем маите са имали както крале, така и кралици. При тях равноправието межу половете е бил основополагащ принцип и са вярвали, че ако един от двата пола не съществува , всичко ще се разпадне.

Докато се разхождахме из руините на Тулум, забелязахме доста игуани. Те кимаха разтревожено и местният екскурзовод от комплекса ни разтълкува поведението им. Като си клатят главите, те си пазят територията и показват, че това е техният дом и туристите им навлизат в личното пространство.

Мексикански занаяти

Преминавайки по пътя между Тулум и Коба с микробуса, се сблъскахме с истинското Мексико без лъскавата опаковка запред туристите. Дадохме си сметка, че хората тук са с доста нисък стандарт на живот и едва преживяват, разчитайки на туризма, селското стопанство и риболова за прехраната си. Нямат развита промишленост и залагат на търговията с ръчно изработени сувенири и занаятчийско изкуство.

https://www.tiktok.com/@bougiestreets/video/7203625997961383174?lang=en

И от двете страни на пътя се редуваха сергии с макрамета. Макраме е доста популярен занаят в Мексико и е с корени в местните техники за тъкане. Тук е рай за любителите на бохемския интериорен стил. Можете да си купите и ръчно тъкани традиционни мексикански раници и хамаци във всички цветове на дъгата. Пазарете се при избора на сувенири и имате голям шанс да свалите цената драстично.

Гуакамоле или сос от люти чушки?

Преди да пристигнем в Коба, имахме спирка за обяд в едно крайпътно заведение. Тук е моментът да ви предупредя, че в мексиканската кухня има два зелени соса, които изглеждат идентично. Единият е любимото ми гуакамоле – паста от авокадо с домати и лайм, а другият представлява сос от люти чушки. Понеже от опита ми в бюфета на хотела установих, че сервират пастата от авокадо отделно от останалите съставки, не се поколебах да си намажа цяла филия с първия зелен сос, който ми попадна в полезрението. За секунди цялата ми устна кухина съжали за грешката ми и не можеше да се възстанови от шока няколко минути след това, така че имайте едно наум.

Коба

След кратката обедна пауза шофьорът ни стовари в друго майско селище по програма – Коба и ни остави да разглеждаме за един час вътре без екскурзовод. По мое лично мнение, Коба е надценена и там само търсят начини,чрез които да вземат парите на туристите – доплащане за гид и за археологическа такса, за разходка с рикша или наем на велосипед в гората. Разкопките се припокриват с видяното в Тулум и Чичен Ица и не си струва да се отбивате дотам.

След Коба вече бяхме убедени, че се прибираме в хотела, но шофьорът имаше други планове и пое в непозната за нас посока. Излишно е да споменавам, че нямахме мобилни данни и Интернет на телефоните и нямаше как нито да сигнализираме на някого, нито да проверим локацията. За наша изненада пристигнахме на никому непознато сеноте и шофьорът ни каза, че можем да поплуваме вътре и имаме един час на разположение. Самото сеноте не беше нищо особено, но цялата група зависехме от микробуса и прищевките на шофьора и бяхме принудени да слезем и да чакаме един час.

Майска церемония – театър на абсурда

За капак това не беше последната спирка от тура. Продължихме до едно крайпътно магазинче за сувенири, с което шофьорът явно имаше уговорка. Пред магазинчето станахме свидетели на следната сцена. Шаман, вързан на опашка, и пастор от майски произход бяха опънали два чаршафа с лика на Фрида Кало зад себе си и кадяха с пало алто. На олтара пред тях бяха разположени свещи, минерали и различни фигурки от дърво. Пресъздаваха майска церемония за по-добра реколта, която по стара традиция се е изпълнявала в средата на полето. Помолиха ни да спрем да снимаме, за да не пречим на енергията да преминава свободно. Шаманът надуваше рог от раковина, призоваваше боговете и рецитираше някаква молитва на майски език. При всяко надуване трябваше да се местим към различна посока на света.

Церемонията беше прекъсната от чернокож младеж, доведен от друг микробус. Той започна да крещи, че бог е неговият спасител и да спрем с тези вещерски изпълнения. Със Зафо се отцепихме от групата и се скрихме в магазинчето, понеже не можехме да сдържаме смеха си от абсурдността на ситуацията.

Сблъсъкът на религиозна тематика продължи и пред микробусите. Чернокожото момче заедно с жена му, с която се оказа, че също са на меден месец като нас, влязоха в директни пререкания с пастора, докато си ближеха близалките. Оплакаха се, че тази церемония им е била натрапена и са там против волята си, което се припокриваше с мнението на всички останали туристи и нашето собствено. Междувременно шофьорът палаво флиртуваше с продавачката от магазинчето за сувенири и изобщо не се канеше да тръгва. По наше настояване най-накрая се изнесохме и по живо по здраво пристигнахме в хотела.